четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Тихо се моли зовът на сърцето,

тихо ограбва наивност, илюзии,
тихо обръща ума все нататък,
тихо предрича завръщане, радост.

Бавно умира на деня последната сричка;
бавно отбива се стара вина;
бавно ще трябва да лазим нататък,
бавно и боси пред смисъла.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)