Сетих се за "Писмо до Америка" и макар че не живея като героя на Петър Антонов в колоритния Ню Йорк, а в доста по-скромния Бъфало, реших все пак да покажа как минава денят ми тук. Мислех си... когато избираме да пътуваме, имаме достъп до пътеводители, предавания, форуми с мнения, но можем ли наистина да се докоснем до атмосферата на чуждото място от разстояние? Ще се опитам да ви покажа най-автентичните картини от своя живот тук - приликите и разликите с България, порядките на американското ежедневие и как се сблъскваме с тях аз и моето семейство - можем ли да живеем в мир с чуждата държава, която не е наша родина, или ще сме вечните чужденци - нетърсени, нежелани, нетипични, невписващи се...
В тази понякога хармонична, друг път катастрофална кoлизия на два свята ще изникват мимолетни и дълговечни житейски поуки за мен и за вас, и навярно с тяхна помощ аз и вие ще можем да определим накрая: какво е Америка и какво сме ние; как променят американците, които срещам, моя живот и как аз променям техния...
П.П.: Не бях чувала гласа си преди... Една приятелка веднъж каза, че е неприятен, и аз леко й се бях разсърдила, но сега прекрасно я разбирам - тромав,флегматичен, никаква дикция, направо катастрофа!!! Извинявам се за това най-искрено и дълбоко се надявам с опита да дойде и подобрение. Моля се направо, че инак... тежко и на вас, и на мене:)
buf by tachevaz
Няма коментари:
Публикуване на коментар