А как реве моторът
на моята любов към теб,
как дъни той асфалта
с едничкия си неизпян куплет!
Надкрещява скритите концерти в парка,
мъгли безоблачния ден,
роса ми сипва във очите,
надбягва се олимпиадно с мен,
и все не му достига,
от глад обезкрилен.
И как ръмжи моторът
в юлската ми есен,
как плющи в езика ми набран -
там едничка дума се плете на песен:
Обичам.
И не ме е срам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар