не беше, когато силуетите
на Джаксън и Лий за пръв път
се сляха в нежна целувка,
и не когато той откри
динамиката на свободното падане
на боята по девственото платно.
Не когато шареше обувките си
или мъчително изтрезняваше,
просълзен в прегръдките на жена си.
Не когато картините му заструваха
милиони и не когато изгря в "Лайв".
Беше в долнопробно кафене
на псевдосреща с Лий.
Срещу него седна и му говори
за руските си родители, той я гледа
с внимание, аз гледам палтото й:
алено, чисто, докосвам го
и то пада недоловимо от облегалката
зад гърба й, пада надолу,
само аз го забелязвам,
няма актьори, режисьори, сценарий,
това не са Краснър и Полък,
това са техните дубльори
и само палтото е истинско.
Шито днес за преди Втората световна.
Красота.
Детайл.
Реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар