Пуснаха го този ден,
разтвориха вратите на реалността.
Лудницата той напусна само със спомените
от електрошока във ръка.

Тръгна по невидимите улици
и разминаваха го хиляди лица
грозни и зловещи -
ликът безпощаден на града.

Подритваха го ред надежди
за свободата и за пролетта.
Настъпваха го по петите
и беше вече есен вън в дъжда.

От билбордовете му намигаха
бели зъби, лъскави усмивки без тъга -
фалшивите реклами с етикети,
етикетите на младостта.

За кражби и убийства говореха
от екрана на телевизора
във витрината на магазина
скъп за техника.

Пред очите му маскирани момчета две
разбиха с бяс витрината на крепостта
на маркетинга, телевизора задигнаха,
отпрашиха със крадена кола.

Той върна погледа си в тротоара,
чул воя рицарски на тая улица -
две коли надбягваха се за награда -
катастрофа, смърт, печалните семейства.

Свят му се зави от свободата -
някак е фалшива, и в разгара на деня
реши да се върне при хапчетата с меките стени -
по-малко те са вредни от електрошока на реалността.