Време е за нещо прилично
една идилия с
призрачни рицари
от ордена на любовта ти
в който никога няма да съм посветена.
Една постеля от ума ти,
под която никога не ще да легна,
дори когато студът пари по
страните ми - морни султани
на портата на очите ти,
дори тогава ще ме държиш отвън
в идилията на съня си
да простенвам вместо камбанен звън,
да ти шепна страха си.