Земетресение по целия Източен бряг,
от утре и ураган.
Вой на линейките и моят крак -
безумно пред тях за бариера прострян.
Някъде има земя, аз я усещам във мен,
дори да е глинеста,
но има я, където смисъл няма от опитомен
конвой болничен, обикалящ по места.
Там няма ги сирените при хищен вятър,
няма и поледици.
Липсват също дупки от апокалиптичен кратер,
никой инцидент не носи фаталните последици.
Може би защото катастрофи няма там,
и груби грешки.
Близко и далеч не плаща никой кръвна дан,
няма стари, куци, слепи и други някакви болежки.
Телевизия не гледат и им се отщяло
радио да пускат вечер.
Аритметиката в магазина вършат със сметало
и още неоткрити са от Кук и Флетчър.
Там асфалт и улици не знаят що е,
липсват и врати.
И няма другаде по-верни на стоиците от Стоа
нищо че не са ги чували били.
Пресичам улицата под хеликоптер, диря самолетна
и оглеждам се на две страни.
Дали ще мога от бюрото тук отсреща
билет да купя за тез магически среди.
Но блъсва ме една страхотна мисъл във челото -
до там не стига се със самолет.
Това селение след живота ни е, щото
за да влезеш, тялото греховно късат ти вместо билет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар