Със залеза започвам да живея.
Навярно сещам, че ти тогаз угасваш.
На опърлените ръбове небесни аз се смея -
подозирам, че в пожара ръкопляскаш.
И пак не стига злорадата енергия
на хиляди запалени мечти.
Понеже чувствам, че още има я
твоята проекция в живота ми.
След всеки залез нов, че пак ще се покажеш
в утрото мъртвешко на моите тъги
и пак любовта ми ще откажеш,
и мене пак безкрайно ще боли.