Разсейвай ме

Разсейвай ме
в нощта безлунна
и стипчива
по континентите
далечни на ума си

разсейвай ме
така красиво
да се губят
пътеките ни
по билата къси

разсейвай ме
и пей на други
радостните
трели за любов
докато аз плета ума ти

разсейвай ме
на хиляди частици
прах и атмосфера
в малките балкони
на полярни отблясъци

разсейвай ме
в подножието на
своето внимание
до невидим къс пергамент
върху който пишеш с гнева си.