Естествената миризма

Парфюмът сутринта ми проговори
- наведена над суетата си,
срамежливо се покашлях - цветен аромат.
Защо го правиш, кожата ти,
разпъваш я като сърце, по ослепителните
падини на лепкави флакони.
Един от многото - тропични плодове -
е днес, а утре ще е вече сяра
по тяло
озверяло,
насъбрало,
скот,
окрало
себе си от златната надежда,
че парфюмът ще спасява пръв
от перспирацията на душата.
Ще ми се...
Не се надувам, правя агитация
- за рекламата на новия си
френски аромат
- разтопена свещ,
горяла толкоз дълги нощи,
за една любов,
която чакам да се върне,
чакам,
чакам,
и ще чакам още...