Разсипах се
на хиляди трошици сняг.
Не лед, облакообразно,
в пустинята на чувството,
където... няма лек.
Вятърът начена
по страните на страха ми -
и днес ще бъде тъмно,
и през мене ще минават други.
А аз ще си залязвам отсега докрая
зад някой полуостров,
не чакайки надеждата да ме извая.