където светлината се събира
мъничко след пладне.
аз поглеждам през прозореца,
зимата е гладна.
Какво да ми предложат
улиците ледно-празни,
безеротично голите дървета.
ирисите галят ме по рамото.
да, аз ще се обърна,
ще срещна своите със тях.
и ще се стопли във душата,
ще се стопят и в мене, и навънка
мъка, ярост, болка, сняг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар