мразя

Мразя
го
него
мразя
клоните, протегнали
ръце окостели
към следващото слънце
в поредната пустиня
там пия
жадността на някое светило
иде зима
ще замине
някоя случайна среща
на площада в друга грешка
ще отвори нов комплект
живот+скука
отвертката в стената,
жумя и махай се оттука
в слепите очи на средно поколение
ще блеснат хиляди
и хиляди
вълнения
по ново слънце
огънят ще се изкачва
към протегнатите клони
запалѝ ги
и изгони
някой друг
ребрата
по вечното безводище
на самотата