Почти усещам как е, когато се умира, когато въздухът на всичко свърши и страхът от преголям се свие в незабележимото миниатюрно нищо. Тогава си помислям не за още миг живот, а за душа, която никъде не тръгва без да е предизвестила. Където ще отиде, там да се намерим - някъде ще има място за всичката енергия. Не ми отнемай силата на безутешните сълзи. Страхлива. Но ще питам още накъде е пътят за безкрая. Аз вярвам. По дяволите, зная! Невъзможно е да спира всичко тук. По-скоро някъде попива - дълбоко, някъде, далеч отвъд, Н я къде, и там ме вече чакаш. Зная. Вярвам. По дяволите, искам! Какво значение ще има моето желание... но то е плод на някакъв божествен план? Затова така охотно съгласявам се да знам. Че ще се срещнем. Някъде покрай безкрая. Там.
Там.
Т
а
м
'
Няма коментари:
Публикуване на коментар