събота, 19 ноември 2011 г.

Рана

Рана
чупя
ставам
рана
аз съм права
и отказвам
коленичила
да чакам края
рана
зная
правото
да се изправиш
с кръв или със сълзи,
правото
се заслужава.
Ако кажа, че не ставам,
някой друг ще седне.
върху мен ще седне,
аз докато падам.
Отчаянието е безбрежно.
Рана?
Коленича и се моля
на краката си
да ходя.
Прав се става -
пеленачето прохожда.
Колената се износват.
Аз заспивам.
Права.
Страдам.
Но не лягам.
Продължавам.
С рана.
Ала права.
Права ли съм?
Защо ми е да зная,
аз едва сега прохождам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар