Зимата

Зимата го плесна през лицето в извратения си опит за целувка. Заплака му на рамото, подпряна на петте си пръста - кокалести, оголели клони, зъзнещи от липсата на кръв. Той направи крачка встрани и тя се строполи по гръб. Разпад от хиляди кристали омръзнена вода. От шепите му потече водопад. Реши да построи чешма по примера на старите от Изтока. Озърна се и я намери - онази, която от шепите му ще влива в сърцето си.
// Събуди се, облян в пот. Навън снегът падаше на меко-твърда обедна роса. Телефонът упорито отказваше да звънне с нейния глас...