когато

когато
порязвахме нощите
със смелото желание да бъдем

когато
за да бъдем
трябваше да сме безбожно тихи

когато
тишината
щипеше изпръхналата жадна кожа

когато
пръстите не знаеха
в кой канон грешно пак ще се вплетат

мракът беше само
сами със мрака бяха
нашите надежди вкопчили се прямо
в едничката утеха на съдбата -
може слънцето да не изгрее
може вечна да е тази нощ
престъплението да се случва вечно
да бъдем тук напук на тоз набожен свят.