събота, 24 декември 2011 г.

когато

когато
порязвахме нощите
със смелото желание да бъдем

когато
за да бъдем
трябваше да сме безбожно тихи

когато
тишината
щипеше изпръхналата жадна кожа

когато
пръстите не знаеха
в кой канон грешно пак ще се вплетат

мракът беше само
сами със мрака бяха
нашите надежди вкопчили се прямо
в едничката утеха на съдбата -
може слънцето да не изгрее
може вечна да е тази нощ
престъплението да се случва вечно
да бъдем тук напук на тоз набожен свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар