понеделник, 9 януари 2012 г.

В най-цветното на ирисите,

където светлината се събира
мъничко след пладне.

аз поглеждам през прозореца,
зимата е гладна.
Какво да ми предложат
улиците ледно-празни,
безеротично голите дървета.

ирисите галят ме по рамото.

да, аз ще се обърна,
ще срещна своите със тях.
и ще се стопли във душата,
ще се стопят и в мене, и навънка
мъка, ярост, болка, сняг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар