гримът от скалите
разпиляват ветрове
гладкото лице на надеждата
се лъска дo слюда
фалшивото злато
на отминалите изгреви

ще се окършат клоните
на хилядолетните паяжини
слушай:

вълните ще спрат да се
разбиват
на прах
в небето
,
да ръсят звездите си
надолу с главите
и ще падат на парцали
малки чудеса
по покривите
улиците
и дърветата

а
хората -
дребни мравки
без посока
ще ги изтупват оттам
като смет и мръсотия

те кога ли са имали
усет

за блясъка

или понеже знаят фалшивото
от истинско
невзрачно
взират се
за голямото имане

на пропуснатите букви от живота. вали. звездите умират без да са родили. кай се в мен, защото аз ще ги погребвам