четвъртък, 1 март 2012 г.

Лицето ми е бойното поле
на толкова сражения със любовта -
безкръвно понякога,
обезнаследени от правото на надежда,
бенките се стичат към средата
на пустошта
която чужди устни
оставят
по моите.

Всички дъждове
на щастия нечакани
и още по-нечакани раздели
с малките си експлозии
на радост и скръб
дълбали са неравните бразди
на бръчки около очите.

На миглите цял полет
се е крепил
и летели са
по отделно с надеждата
в противни посоки
затова сега навярно за
голите храсти
край двата водоема на душата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар