животът
една осемструнна китара
трия праговете
бясно
със злост
понякога сляпа
но най-вече глуха
солфеж не съм учила
всичко е опитът
на правенето
опипвайки стъпвам
в тъмното
късам струните
ресниците им валят
по пода
тихо
тихо
Шопен ще натисне
клавиша на последното
пиано кончерто
далеч в топлото
никой не узнава
когато убито умираш
и ти сам не откриваш
докато не посегнеш към струната
и ръката ти мине през въздух
Няма коментари:
Публикуване на коментар