в постелята на нощта
очите
хилядите
на окъснели да залязат
слънца
ето ръбовете
на нивите
градски пътища
олюлени
в плесента на
отминало бъдеще
тук ще посадя
знамето на откривателя
в това точно сърце
на тази улица
под тази плочка
ще вкопая любовта си
и ще чакам май
да се върнат птиците
и да изпеят поредното
"няма надежда"
и сушата
вместо посадената любов
да умори мене...
Няма коментари:
Публикуване на коментар