Изби зъбите на сладоледа
с кръвта
която смучеш с исполински глътки
за да изплюеш обратно върху мен
с насмешката
разваляща раздялата
искаш празнота до себе си
а аз я задушавам
с наднорменото си присъствие
тази слуз
която лепне между нас
с която те държа до себе си
и стискам примката в ръката
не я опитвай
ще се ...
може би задавиш,
тази гротеска на любов -
намествам ти шегите и омразата
- с тях лягаш на гърбовете ми
а аз те нося във великия си план
да ме обичаш