Ти си тръгна.
Аз останах да жумя.
Край дървото,
с името ти на уста.
Името на вечността.

Ти си тръгна.
Аз останах.
Разпадам думите,
секундите,
дървото
ще го изгоря.

Ти
тръгна
аз
стоя.
Дървото,
ще се срасна с него,
ще те забраня.

Ти...
аз...
ще си тръгвам вече.
Не мога да помръдна.
Аз дърво съм,
ти си вечността.