четвъртък, 27 декември 2012 г.

Ред за щастие

писна ми да вися на опашката
на съдбата
да си давам сърцето
с панделка в целофан
да ми го връщат на части
халва
с чук раздробена
кайма
готова за готвене

писна ми да ме питат
коя съм
да теглят нишките
на ръцете ми
да ми казват кого да
прегръщам
усмихвам
целувам

Днес подминавам опашките
шепите ми не чакат за семки
т.е. за щастие
днес съм на бунището
при боклуците
реалността
в калта и забравата
в нищожната простота
и разлагата

там се обича най-добре
помни се без цветовете
там ще ме намерят по корем
в тинята

клишето е по-вярно от всяка метафора
болката по-дълга от вечността
защото Офелия беше Хамлет
и на бунището чакат опашки за давене
и тук чакат наготово
да мрат

Няма коментари:

Публикуване на коментар