четвъртък, 27 декември 2012 г.

На 20

Аз съм на 20.
Това много ли е,
или малко.
Аз съм на 20
цигари всеки ден,
трепереща под знака на страха.
Аз съм на 20
глътки въздух
всяка будна заран пред края на света си.
На 20
и не питам
майка ми защо ме мрази -
аз разчитах,
че има още 20
години време,
охота,
нежност
да ме пази.
На 20
всичко детско
отрече се от мен
и вече нямам
родителната шия
да прегърна и изплача
всеки лош, погубващ ме проблем.
На 20
казаха ми да си гледам пътя,
ала книжка нямам,
кретам винаги пеша.
Какъв е тоя път -
не отговаря никой и сама не зная...
На само 20
как сама ще го вървя?

Няма коментари:

Публикуване на коментар