неделя, 30 декември 2012 г.

чикагска поема на срама



на хиляди километри
броях всеки поотделно
толкова далеч от пътя
мислите болят в небето
нося толкова багаж-/
никът е празен
главата ще се пръсне
градът е изрисуван
по фасадите
на толкова небостъргачи
до очите тъй не стига
красотата в мрежа
от мъката на вкъщи
непростимо е
прекрасен град
ужасни спомени
махнете се
оставете ме да видя
през цигарения дим
през алкохола
и праха по баровете
нека видя след заблудата
възбудата
красивия чикаго
на поетите

Няма коментари:

Публикуване на коментар