четвъртък, 21 юли 2011 г.

хербарий


Самотата мирише на палачинки
които си приготвял с години
за да поделиш с любим приятел
а накрая кучето злобно ги ръфа
хладилникът на сърцето ти празен
даже мед няма ще предъвква песът тесто.

Безсънието го ръся винаги
обилно с чернилката на пипера
за да кихам на поразия
до самото утро без да забравям
че съм жива опасно е да заспи
сомнамбул стават престъпления от сънливост.

Със скуката гледаме филми за самураи
уча я на търпение понеже
съм толкова отегчителна
че ме е страх и тя да не ме напусне
заради някой пимпван харли дейвидсън
свистящ по магистралата на която съм се излегнала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар