темпест

когато
снажните
и важни
горски
главатари
склонят
безпочинно
но гордо
глави
от гъсти
перести
листа

а земята
силната
в която
всичко начева
от зрънце
и свършва
на пясък
почне
да изправя
косми
в настръхнала
слана

въздухът
вечният
безконечен
уханен
довсякъде
стигащ
оставащ
никъде
бродещ
навеки
вестоносно
зашепва

че идва дъждът

да се скрие природата
одве превита
пружината
на нервите
безкрайно свита
далеч от вихъра
на летен ураган
от слюнки
кръв
(о)жадно изхрачени
към планетата
безпомощно скована

само аз
излизам
от черупката
подслон
зачаквам
със молитва
канеща
неканения
дъжд

да докажа
на мен
ако не на хората
по-силна съм сега
и от природата

само през дъжд
чакам

чакай

силата

която

не

и
д
в
а