Събирам в шепи
топъл летен въздух
и парка срещу мен
заключвам във ръцете си,
събирам вятъра и птиците,
и волен детски смях,
и дъжд откъсвам от градината,
когато цъфне в нежнотопла нощ.
Изсипвам всичко в мъничка чиния
и загребвам ястието студено и сурово
само да усетя сладкия му дъх и сетне
връщам го отново вън, откъдето се е взело.
Малко ястие с множество подправки,
нямам обоняние за сетивата на природата,
уви. Връщам мигове бежествени и кратки
отвън, където някой друг ще може да ги оцени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар