Тръгнах пеша
през голямата
американска
пустиня,
която Керуак възпя.
Тръгнах пеша
през голямата
далечна
пустиня,
която е пълна с неща.
Тръгнах пеша
през голямата
злобна
пустиня,
която образува града.
Тръгнах пеша
през голямата
нескромна
пустиня,
която се нарича център на света.
Тръгнах пеша
през голямата
суха
пустиня,
в която си забравих вода.
Вървя
вървя
сред мен - неща
смачкани небостъргачи
килнати билборди
пластмасовите дървеса.
Вървя
вървя
сред мен - поля
смачкани мечти
килнати представи
пластмасова сълза.
Сега ще спра
спра
пред мен - гора
американска пълна
проста непридунедена
бийт уорхолска -- нищета.
Да тръгна пак?
Зад мен - България
бедна празна
извисена начумерена
вазовска вапцарова -- красота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар