някакви скалъпени поезии и прози, и животи, и извинения, че не правя нищо, освен да вися тук?
Страници
Драсканици
събота, 30 юли 2011 г.
Коприна
Небето като от коприна,
шосето като от коприна,
от коприна е градът,
копринена е всяка плът
по телевезията през деня
и всичко което наумя,
някак си прекрасно
и модерно, страстно
бори се с все сила
да е идеално гладко и измива
от лика си най-дребния дефект
да не би на някого да му боде,
но аз седя в тревата
и не мога да се спра да смятам:
коприната като е толкоз мека
да не бъде мисълта ни нейна жертва нека,
ала късно може би е вече -
китайската коприна и към нас потече,
за да бъде всичко идеално, от коприна,
и разумът под стана мина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар