Омръзна ми от тая мръсотия,
напълних цял варел с горящата белина
от някаква чешма на ъгъла на глупостта си
която в миг изчезна преди да се обърна
да я видя.
Излязох и от двора още
почна сеч на тая гмеЧ
от натрошени блудкави стъкла
от надробени мъжки списания
от накачулени торби от снакс
кутии от цигари празни
трески и камъни и паднали звезди
кожата на всичко в миг одрах
с бързоходната божествена белина.
Стигнах локва
там, плезеща ми се на пътя,
и замахнах и нея да оплешивя,
а тя разтвори паст да се огледам -
пълна с рошави петна!
Надигнах в този час варела
първо себе си да избеля
и после чак света.
Проклятие!
Цял варел с белина
за мене само никога не стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар