Двама старци си говорят,
а мислите плетат пуловер за скуката им.
Двама старци си говорят,
мъдруват смисъла на битието в образа на Серафим?
Двама старци си говорят,
но не като Йовков, по-инак.
Двама старци си говорят
кой кога ще се спомине.
"Животът по-крив е от бастун,
ти казвам!
Животът кривото е на бастуна!
Малко дава, много взима,
и все ми ръфа от самуна!"
"Животът по-прав е от игла,
ти казвам!
Животът ухото й е на иглата!
Малко дава, много взима,
и все ми каца на софрата!"
"Ти за смърт готов ли си,
кат толко чак го мразиш?"
"А Ти за смърт готов ли си,
като му през краката лазиш?"
"Има време всеки,
малко и различно,
ала има време,
няма път по-преки
от туй, да се споминеш
безразлично."
Няма коментари:
Публикуване на коментар