като махнете
световната класика
с всички метафори
и изгорите
в ума си съ въ валентиновски
накити и клишета
като прескочите трапа
на малки търговски и(з)мами
и си погледнете в джоба
каква романтика може
да бликне от там
толкоз голяма
че в нея да се изгуби
сърцето без свян
и толкова жива
че холивуд да не погледнете
никога вече
имам само кутия цигари
ето ги вадя ви
на вас мадам
и огън поднасям
делим очевидно
една е последна
първо сте вие
оставете целувка
от кадифено червило
по белия филтър в душата
моля вдъхнете
кажете какъв е
тютюнът дали ви харесва
по мярка ли
любовта ми тъй ви
дробовете обресва
после пуснете
дима на мечтите
тук сме веч двама
и ги няма бедите
любовно е да умреш
от вредния навик
да не би обичта
да не изхабява сърцето
подайте на мен
пръстите ви целувам
не пускате
от ръката ви ще запуша
о да пръстен венчален
нима е проблем
сами сме на пейка в тъмния парк
и аз поемам от мойта цигара
която ви подарих
а вие разделихте
с моята скромна
плевра любовта ми
не отрекохте
и пушихме заедно
на раздяла
любовници с
кашлица хронична
любовници в любов
неизрична
хвърлихме фаса
да го тъпчат нозете
незнайни по улицата подриват
овцете невлюбени
и никак потайни
любовници бяхме пък с вас
Няма коментари:
Публикуване на коментар