вървят

върви улицата по мене
спъва се в дупките от цигара
дето любовта ми нашари гърба
айде пропадай купчина павета презряна
сега да видиш какво е
като не иска да ги погледне
тоя дето ги прокопа!

върви си така и ме гали
а мисли че ме настъпва
тя знае ли кво е любовта
да се рахожда върху ти
булдозер с гуми от пух
които бодат и горят
и дерат и рушат

върви и подритва
куп от боклуци
крачи залита
в локви от кръв
грапав е малко гърбът ми
надупчен и доста беззъб
но магистрала отгоре да построят

пак ще си трае
зиме снега
на лято мараните
ти знаеш ли кво е любов
да ти гази лехите
където душата
наивно садил си

остави да върви
цялата пътна ви мрежа
нека сърби и си охкай
без да се ежиш
че знаеш ли как е
трасето на любовта
от атомна бомба до крак изорано ти а///