Кръшни пръсти чупи ми съдбата,
беззъбата усмивка ми подава в поздрав.
Не, аз няма в нозете нейни да се мятам,
и имам план по-друг, о страх оглозган!
Нямам мисъл по-далечна във ума
от тази, пътя да изгубя в тъмнината,
няма и обида повече тежаща на глава
от оназ, животът да ме погребе във самотата.
Не искам слава, а и чест за мен не струва много.
Не, аз искам само
със съдбата честно да говорим, нищо че сурово.
И без да крия да ѝ кажа днес -
аз много се надявах, Боже,
но не стана, явно твоят син,
човекът, осъден вечно е да е Орест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар