Щом небето захрачи
с предбурни капки случайни,
дошло е времето значи
да слуша някой нечии тайни
за любов и разлъка,
пияни мъже и неверни съпруги,
и колко свян, колко мъка,
събрала земята е в своите фуги.
Вятърът изведнъж се усилва,
блясък и гръм се усещат далече -
всяка история в бурята е безсилна
и дави се в нея, изчезва, и вече
мисли си всеки, дъждът е виновен,
но истината е друга и тя е:
мрази животът назад да гледаш отровен,
праща ти буря в дъжда си да те покае.