сряда, 24 август 2011 г.



Понякога съм цял Буковски -
десет дълги дрезгави поеми
в миг творя без грам обноски.

Друг път Далчев на ухо ми мели -
първо права проста проза и
после в лирика я ти обръщай, а?

Или като Аренас океански ангели
резки розови рогати песнопения
пускам да блуждаят по листа си.

Мога Гинзбърг също да ви стана -
остри очилати оперни без-дъси
да ви отведат по мойта Рамаяна.

Мислех го до скоро за талант -
всеки ден по нова мода да откривам.
А оказа се дефект голям, голям,
че собствен стил си нямам, само имитирам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар