Атмосфера

Облаците са престолът на времето,
видяло от пухената си постеля
и въздигането на пирамидите,
и просията на слепия под моста.

Времето понякога разронва се на капки,
докоснали във падащия дъжд
и създаването на света от Бога,
и разрухата му от алчната човешка ръка.

Облаците в някои дни се разсейват
и времето пада сред човеците на мъгла,
обгърнала и бръмченето на пчелата,
и на един влюбен в една любовта.