Какво е...

Какво е да искаш
и не е ли малко нахално?
Но ако все пак си поискаш
и те отблъснат брутално?
А аз се заклещих
в тази си вяра,
че мога да искам
и всичко направя;
когато поискам,
да искам за двама;
когато намразя,
да не правя от себе си драма.
И днес пожелах просто ей тъй:
облаците да се стопят
в снежна пареща магма,
по мен да текат
и аз да не бягам,
понеже са част от небето,
където и ний сме живели
там, толкоз отдавна,
че свидетели не са оцелели.
Но обещано е пак
там да отидем -
отсега се готвя,
стягам багажа --
парчета от простора ефирен.

Атмосфера

Облаците са престолът на времето,
видяло от пухената си постеля
и въздигането на пирамидите,
и просията на слепия под моста.

Времето понякога разронва се на капки,
докоснали във падащия дъжд
и създаването на света от Бога,
и разрухата му от алчната човешка ръка.

Облаците в някои дни се разсейват
и времето пада сред човеците на мъгла,
обгърнала и бръмченето на пчелата,
и на един влюбен в една любовта.

Домашен майстор

Откривам синя гайка
и в най-облачно небе.
Даже със размер на запетайка,
окото ми пак хваща я добре.

Въртя я с него като с френски ключ,
развивам и навивам бясно,
внимавам отведнъж да я улуч-
а, за да не напусне свойто място.

И когато най-сетне се разхлаби,
внимателно поемам я в ръка,
тя благодари от облаците вироглави,
че на косъм тъй я отървах.

Поглеждам в миг за втора,
нейде забравена от бурята на небосклона.
Ала не намирам нийде по простора
и преставам тъй свирепо да ги гоня.

Нежно си разтварям пак ръката,
където първата съм стискала в дланта -
помен няма от гайката хвърката,
върнала се е навярно във ширта

небесна, към която вдигам взора си сега.
Там няма вече буря, облаците са се скрили.
От дъжд и град, и мъка няма и следа -
зад намръщената пелена гайките безброй са били.

бива ли безоблачно

обичаш ли
трапезата да ти е празна
без посуда ядене
без чашка за ракия

обичаш ли
постелята да ти е празна
без завивка одеяло
без жена ти за магия

обичаш ли
вратата да е празна
без звънец гост
без сираче за просия

обичаш ли
смъртта ти да е празна
без ковчег помен
без кръв за аления

тогава какво си се захванал със небето
само да го молиш да е празно
на едно-едничко слънце кво му е добрето
дай му облаци да се почувства важно