Край мене построиха магистрала,
къщи насадиха и тополи за компания.
Наред с колите майки със колички
през деня кръстосват дваж поне в спирала,
а нощем чувам там любовни излияния.
В съботите старци и старици от верандите си махат,
слънцето се движи по небето, те не мърдат
и дом-съветите редовно ги събират тайно,
да обсъждат проблеми в търговията на граха
и зъболекарски услуги коментират и се сърдят.
Фаровете никога не спират по тая магистрала.
Вчера даже Мол откриха в просека изсечена
от мойте братовчеди борове вековни.
Човеците си мислят, че ние спим, а заспала
е всъщност цялата вселена и обречена.
Корените все на място ме държат и затова
си мислят те, че скука пълна е животът ми,
не виждат как дърветата до Бога се издигат
високо към простора, сбират мъдрост и тъга,
а хората се движат постоянно, без да стигат никъде, или?
Няма коментари:
Публикуване на коментар