Дете

Детето си бавно растеше
по стъблата на приказките световни.
Венец му челото красеше
от майчини ласки - утолителни пръстени стомни.
Как сладко възрастта бе го забравила
сред китен заслон от невинност
с омайните сладки ухания
на толкова детски години наивност.

Днес на детето
в полето
по светло
сериозно
му се приигра,
животът чу го да вика:
"Ела ти, ела!"
и откри му заслона
по тази нелепа следа.

Награда му обещава,
богатства несметни, мъдрост и сила,
и власт, радост и слава;
премълчава цената, дяволито намига.
Детето се спуска към скута на добрия живот,
а там вместо играчки, покой,
боде го страх горчив и суров -
в старост ще свърши играта,
с морга, със кръв.
Не на площадката при децата,
а в гроб под тонове пръст.
Къде е сега онзи детски заслон?
Невинността не покрива тез рани,
които възрастният сам си нанася с трион-
а на старостта си и съдбата незвани.

Детето тъй порасна набързо -
роди се, изплаши, угасна
без спомен, без дързост...

От едно дърво

Край мене построиха магистрала,
къщи насадиха и тополи за компания.
Наред с колите майки със колички
през деня кръстосват дваж поне в спирала,
а нощем чувам там любовни излияния.

В съботите старци и старици от верандите си махат,
слънцето се движи по небето, те не мърдат
и дом-съветите редовно ги събират тайно,
да обсъждат проблеми в търговията на граха
и зъболекарски услуги коментират и се сърдят.

Фаровете никога не спират по тая магистрала.
Вчера даже Мол откриха в просека изсечена
от мойте братовчеди борове вековни.
Човеците си мислят, че ние спим, а заспала
е всъщност цялата вселена и обречена.

Корените все на място ме държат и затова
си мислят те, че скука пълна е животът ми,
не виждат как дърветата до Бога се издигат
високо към простора, сбират мъдрост и тъга,
а хората се движат постоянно, без да стигат никъде, или?

Малко крайно трепериш всеки път
безкрайно
писна ми да ги чакаш да умрат
всички
нагли белезникави мечти
които
мозъка ти ражда само за да ме боли
а ти да
търсиш в броеницата на нервите
едни
зрънца по-бляскави с които ставате
ти и любовта
една симфония скъсена към средата
на нощта
и почва да се лута в самотата
моята душа
чу ли ме сърце остави ме моля те
да дишам
не мога с тебе да разчитам на живота никви знакове

Метеорни мъдрости

Оглеждам се за потока Персеиди
през прозореца
на късчето небе, искам да го видя.

Погледът ми свил се е на микроскоп
през прозореца,
небето на стотици метеори тая нощ е гроб.

Облак с диря самолетна току се разминава
през прозореца,
къде са бляскащите чудеса на лятната забрава?

Звездите метрономно ми намигат с цикадите във такт
през прозореца,
аз чакам братята на Суифт-Тътъл, дето трябва да ме отнесат.

А луната пълна, ярка, цветна играе го прожектор,
през прозореца
ме съблазнява с целия светлинен спектър.

Облакът край нея дим от нейната цигара
през прозореца
ми влиза, неподвижен в лятната омара.

И звездите в очите ми във гоненица бясно се закачат
през прозореца,
да ръкопляскам от възторг май чакат.

А аз ги виждам всеки ден. Над мен
през прозореца
да ритат футбол с някой прилеп заблуден.

Всичко тая нощ е старо и познато
през прозореца
го виждам и усещам, че е лято.

Ала не е ли така в живота -
през прозореца
само сезоните си сменят облеклото.
~
Персеиди снощи не видях
през прозореца,
но че животът кратък е и всяка нощ е първа, ей това го осъзнах.

смисъл

Желани идваме най-често на света -
горещи майчини прегръдки, таткови наздравици,
посрещат ни в деня,
когато изпъплим малки, плахи на земята.

А смисълът на живота на човеците е прост -
сред битовите свади, катастрофи, урагани,
как да подредим меандрите на своята съдба,
така че като си отидем, да сме пак желани.
-- да има плач, да има и тъга.

Рапира ми дъждът

Тап-тап-тап,
какво ще стане,
да, какво?
Песента на дъжда
страшно гърми -
неизвестност,
как ни плашиш ти!

Кап-кап-кап,
какво ще стане,
да, какво?
Ако слънцето
реши да не изгрее
зад това дърво
никога пак?

Рап-рап-рап,
какво ще стане,
да, какво?
R'n'B го кара
този дъжд
за показно,
неизвестността е враг!

Дап-дап-дап,
какво ще стане,
да, какво?
Ако дъждът не спре
и вали си
до живот
във малкия ми свят?

Па-па-па!
Горе ръцете,
чу ли ме, а!
Вместо да питаш,
вън излез на дъжда,
това е животът,
точно това.

Край на фазата "Петрарка"

На Е. И.

Е и?
Стига обич, или?
Какво си мислиш тук,
след толкоз нощи буден ей така напук.
Давал хиляди години за една мечта,
която топяла се е в зората на деня.
Намери си моля огледало
да те покаже в ръст изцяло
там не ще си ти, а тя -
давал без да вземеш и троха.
А твоя живот кой ще го живее?
По покривите и капчуците не пеят,
нито в градината пробягва лъч
толкова отчаяно е всичко от душевния ти дъжд.
Той всяка живост заглушава,
той на никого не дава
освен на малката ти самота,
а тя расте в секунди, вече е греда
между очите на твоята реалност обидчива.
Спри, онази вече даже не е жива!
Край на фазата "Петрарка" -
съдбата, драги, не разбра ли, е бръснарка.
Днес каквото не завършиш,
утре ще е прах за стършели.
Днес каквото би изпуснал,
утре ще е гняв и мързел.
Зачеркни една коварна Лаура в душата
и отбележи, че ти си сам в гората,
където хиляди възможности настъпваш по петите,
загледан някъде нагоре в девойката над висините.
Вземи си дъх и обърни към себе си,
аз няма да ти давам повече съвети и добре мисли -
имаш еди-колко си години.
Умно ли е да ги пропиляваш със дузини.
За една мечта, която ти е във главата.
За една любов, която не може и да смята.
Животът е за да твориш, Е. И. Петрарка,
помни какво ти казах - съдбата е... знахарка?
Изгубих се, признавам,
в гората, от която да те пазя съблюдавах.
Май ни трябва Лаура, или?
Ти живей сега, за после и преди...
недей мисли XXX

Симфония

Пеят щурците пред блока,
пеят и качват Голгота.
Унасят ли ме,
или събуждат,
така е в живота...

Пеят щурците пред блока,
пеят и свирят си рока.
Унасят ли ме,
или събуждат,
така, така е в живота...

Пеят щурците пред блока,
пеят песен свръхвисока.
Унасят ли ме,
или събуждат,
нима така е в живота?

Пеят щурците пред блока,
пеят си песен жестока,
представяш ли си
всички световни щурци
в миг да ни писнат в живота?

Пеят щурците пред блока,
пеят песен тъмноока,
представяш ли си
всички световни съвести
в миг да ни писнат в живота?

Двама старци

Двама старци си говорят,
а мислите плетат пуловер за скуката им.
Двама старци си говорят,
мъдруват смисъла на битието в образа на Серафим?
Двама старци си говорят,
но не като Йовков, по-инак.
Двама старци си говорят
кой кога ще се спомине.

"Животът по-крив е от бастун,
ти казвам!
Животът кривото е на бастуна!
Малко дава, много взима,
и все ми ръфа от самуна!"

"Животът по-прав е от игла,
ти казвам!
Животът ухото й е на иглата!
Малко дава, много взима,
и все ми каца на софрата!"

"Ти за смърт готов ли си,
кат толко чак го мразиш?"

"А Ти за смърт готов ли си,
като му през краката лазиш?"

"Има време всеки,
малко и различно,
ала има време,
няма път по-преки
от туй, да се споминеш
безразлично."

сто години холера и самота

на д-р хувенал урбино
в повечко му дойдоха
интелектуалните поразии
на стария буендия
любопитен преселник
в макондо
и парижкият възпитаник
куртоазно реши да се
оттегли
ожени се
за младата
бладородничка от
селски произход
фермина даса
и си родиха
две деца
обикаляйки европа
докато клетият
флорентино ариса
лягаше с всички
девойки в околията
без тази
която единствено желаеше
и буендиевците не скучаеха
деца си въдеха
и ги губеха
и нови поръчваха
из чудесата
на треската-безсънница
и циганските
открития на
алхимични
злато и лед
град си творяха
покрай него - цял живот
сто години
или петдесет и четири
чакане
има ли разлика
накрая все ще си стар
защо не отвлече фермина
когато трябваше
любовнико ариса...

Огледално

фючърсните сделки на фондовата борса
малко от новините по канала
и много цигари по-късно
се връщаш във къщи незнайно защо
просто няма къде да отидеш и няма кога
малко забързано камбаната почна да бие
вече си стар а не помниш как остаря
вече си слаб а не помниш да те е яла съдбата
малко работиш и много пръхтиш
малко се трудиш и много хабиш
по малко от всичко полезно и много вреда
има ли смиъл и кой би могъл тъкмо така
да може, да знае, да върши
точно което иска да върши
и много боли и много се каеш
а животът е минал разрязал е слънцето
спукал луната
животът изключил е шалтера на звездите
и пръснал сланата
животът жесток е и само те бие
не постигна каквото желаеше
не постигна май нищо
а животът ту се бърчи ту ти се киска
животът е звяр, животът е прелест
животът е огледало на тебе, глупако
животът е ти в измерение шесто
животът е мен и ти го усещаш
животът се бори със всички
защото всички го бият и всички се кискат
животът е по-подигран и от нас
животът е прелест, животът е бяс