някакви скалъпени поезии и прози, и животи, и извинения, че не правя нищо, освен да вися тук?
Страници
Драсканици
вторник, 30 август 2011 г.
Влаковете закъсняват
На гарата надежда
всичко е спокойно
не свистят релсите
и часовникът отдавна
заспал оловен сън
само хората чакат
превити на мравки
под собствената си тежест
мечти и надежди
пристегнати здраво
към гърбове от тъги
влака на битието
да ги отнесе
тадъм-тадъм
към новото утре.
Влаковете закъсняват
релсите са скъсани струни.
Влаковете закъсняват
мравките се свиват в пепел.
Днес едни багажни болки
ще бъдат задигнати от перона
- някой мисли си ще се замогне
с чуждите отдавна смлени
трудове
на сартъровската сорбона
от мравешки
човешки теглила.
Тадъм-тадъм
спасението идва!
Влаковете закъсняват
природата мълчи, индустрията също.
Влаковете закъсняват
мравояд нападна вялата ни пролет.
Понякога е по-добре
да кориш надеждата че закъснява
поне си вярваш че ще дойде.
Релсите стопиха се
от лепкавия мрак -
мравките сковаха ги
на скелета -
тадъм-тадъм,
катерят се по тях нагоре
към спасението -
живописен влак
без машинист
на гарата надежда.
Утро.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар