вторник, 30 август 2011 г.

Влаковете закъсняват



На гарата надежда
всичко е спокойно
не свистят релсите
и часовникът отдавна
заспал оловен сън
само хората чакат
превити на мравки
под собствената си тежест
мечти и надежди
пристегнати здраво
към гърбове от тъги
влака на битието
да ги отнесе
тадъм-тадъм
към новото утре.

Влаковете закъсняват
релсите са скъсани струни.

Влаковете закъсняват
мравките се свиват в пепел.

Днес едни багажни болки
ще бъдат задигнати от перона
- някой мисли си ще се замогне
с чуждите отдавна смлени
трудове
на сартъровската сорбона
от мравешки
човешки теглила.
Тадъм-тадъм
спасението идва!

Влаковете закъсняват
природата мълчи, индустрията също.

Влаковете закъсняват
мравояд нападна вялата ни пролет.

Понякога е по-добре
да кориш надеждата че закъснява
поне си вярваш че ще дойде.
Релсите стопиха се
от лепкавия мрак -
мравките сковаха ги
на скелета -
тадъм-тадъм,
катерят се по тях нагоре
към спасението -
живописен влак
без машинист
на гарата надежда.
Утро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар