неделя, 4 септември 2011 г.

Махни от очите ми
гъстата
идеално подстригана
американска
зелена
коса по земята
върху която
никой не смее да стъпи
та нима излегне
и следи от себе си
остави?

Искам разпиляната
непокорна трева
на Заимов
напоена от
безгрижните млади
стъпала
научила хиляди истории
за радост, болка,
тъга
и пак изправяне
и продължаване напред
по заоблените
била на тревните стебла
към хоризонта
тревата е безкрайна
тревата е България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар