събота, 24 септември 2011 г.

На път

Моторът се разпъва
на вретеното на нечий
непотребен блян -
засъсква и захрачва:
към бъдещето карай,
животът да не иде зян.
Засвири със шлагери шосейни,
съдбата да забрави
за миг реалността
и да може по път
да духа във платната
на мотора,
о, мотора,
вятърът на вечността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар