Изстинала кашлица
по острието на мъгла разпиляна.
Иде виелица,загърни си мечтите,
стой си прибрана.
В тъги от розово сладко
и малки, разноцветни лехи -
сади си надеждите,
сади, а досадите мигом плеви.
Ще настане време за оран,
ще изтлее светликът-пожар.
Ще поемеш по пътя отворен,
ще забравиш живота, ще пееш
на славеите с красотата на звяр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар