От пепелника тръгна и огънят
за нова звезда на небето
- някой спря се да пуши,
разруши оковите на
би
ти
о
то
и
ето, сега стоят двама
на фара,
стоят
по пижама
и питат негласно водата
къде е студът това лято.
Защо е по-вероятно,
в живота всичко да е кратко,
и щом някой посегне към пепелника,
вече се свършва луната.
А днес дълго остана
димът по съвестта ни да капе.
Днес имаше милост и слава
да поемат големите братя
по небосклона към нова вселена
за доброто на всяка цигара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар