Легло,
отсреща
малка светлина,
че има ти къде да стъпиш,
пантофите те чакат отстрани
и смело падаш от дюшека,
пода се надяваш да усетиш -
гнилата гаранция
за нещо сигурно във битието.
А вместо твърд
те среща яма
- неизвестна, зла.
И вече знаеш -
сигурност, че липсва,
е закон,
и тъжно само е,
че всичко винаги тъй свършва -
гръбнакът се троши без
предупреждение.
Веднъж
и други пъти -
няма.