Има нещо неприлично
в това, което е над нас
- гъдел лек от прекалената моралност,
мазохистично гали сетива греховни.
Много ядове накуп се опрощават
някъде в църковна съвест.
Всички искат глас по улицата
пред себе си и всичко уши има, ще ги чуе.
Стените, заводите, окупация и войни;
лекарски кабинети, поля, маркети, гори;
съдове за миене и ресторанти с
пластмасова посуда, кабелна и интернет,
ех, велик създател е човекът и крещи на воля
- творенията ще напълни ли в ковчег преди пороя?
Ще спаси си нещо той от другите изобщо,
или себе си ще хвърли пръв напред
като при Троя -
с много кръв и толкоз нерви
ще остане легендарната история
на поколения, които целите
догоре писвали си под перото
на Друг, над тях, от който ръководи
Занаятът свой свещен закон -
всички хора ще се съберат във ято,
за да тръгнат, да прескочат и политнат
към нещо ново след потопа, нещо свято.